1. Звук, тон, шум – свойства

 

 

 

1. Звук е всяко физическо явление, което възприемаме като слухово усещане.
Първопричина за звука са трептенията на пъргавите тела. Те пречиняват сгъстяване
и разреждане на въздуха, наречении звукови вълни. За да доловим звука е
необходимо:

 

І. Звуков източник (трептящо тяло)

ІІ. Звукопроводник (въздух)

ІІІ.Звукоприемателен орган (ухо)

ІV.Звукоусещащ орган (мозък)

 

Ако трептенията се редуват в еднакъв брой за секунда, зв. Вълни са в правилна
форма.

*Звук с определен брой трептения се нарича музикален тон. Звук с неопределен
брой трептения за ед. време се нарича шум*

 

Свойства на звука:

 

1. Височина – зависи от броя на трептенията за ед. време. Колкото броят на тр. е
по-голям, толкова тонът е по-висок и обратно. Човешкото ухо може да възприеме
като тонове от 16 до 60К. В муз. практика се използват от 16 до 4096 трептения.
Броят на трептенията на тона ‘ла’ през различните години е бил различен. В
момента е 440 тр. с решение от 1941г., взето на международно споразумение.
Уредът, който дава абсолютната височина на ‘ла’ е камертон. Негов откривател е
англичанинът Джон Шоър /1711г./ Той представлява двузъба метална вилка, която
при удар издава тонът ‘ла’ от първа окт. гр. За да отбележим височината на тона
практически е необходимо петолиние; доп. линии; знаци за октавово пренасяне;
ноти; хроматични знаци; ключ; акулада.

 

 

2. Сила – зависи от широчината на зв. амплитуда. Съществува и субективен
елемент – качеството на инструмента (материал, големина) и от изпълнителя.
Практически силата на звука се отразява чрез динамичните знаци.

 

 

3. Трайност – зависи от количеството време, през което тонът звучи. Това зависи
също и от способностите на звуковия източник да трепти. Тоновта трайност
практически се означава с нотни трайности. Те показват относителното
времетраене на тона или ни показва, че даден тон е дав пъти по-голям и обратното
от друг. За да отразим абсолютното времетраене на тона е необходимо темпо и
метрономно указание. Абсолютната трайност се измерва с метроном.

 

 


4. Тембър – е качество на обертоновете. Те са доп. по-високи тонове от основния,
получени от звуковия източник. Те са тихи и се наслагват в/у основния тон, като
придават неговия цвят. Наричат ги още парциални, частични, връхни, хармонични.
Трептението на зв. източник с цялата си маса дава основен тон. Този тон звучи
силно и се възприема като единствен. От трептението на половината от масата се
получава друг, по-висок тон. Трептението на един получава още по-висок тон.
Теоритично броят на обертоновете е неогр, а практически са доказани 40. Редът, в
който се явяват обертоновете се нарича ‘натурален звукоред’. В този ред се явяват
натуралните тонове на медните духови инструменти, а също флажолетните тонове
при струнните инструменти.

 

 

 

 

 

 

 

 

2. Музикален сторй. Диатонични и хроматични цели тонове и полутонове.
Енхармонизъм.

 

 

 

*Музикален строй е система от абсолютните височинни отношения между
тоновете, изразени чрез математически величини, лежащи в основата на дадена
муз. култура.*

Първите строеве се формират в страните от близкия Изток и са свързани с
настройването на муз. инструменти. В основата на настройването са първите
тонове на обертоновата скала: октава, квинта, кварта, а по-късно и терца. Напр.
строят на една от древните муз. системи (пентатоника) е основан на интервал
квинта. Едни от първите опити да се установят закономерностите на муз. строй е на
Питагор /6в. пр. н.е./, който по матем. път обяснил формиращите се по това време
древногр. ладове. Всички тонове на тази система Питагор разположил на
акустически ч. 5. В сравнение със съвременния строй това довело до разширяване
на някои големи и особено увеличени интервали и до стеснение на малките и
умалени такива. Строят на Питагор е най-старият в Европа.

 Недостатъци: рязкото и фалшиво звучене на терца и секста като харм. интервали.
Тъй като музиката на древна Гърция е била едногласна, този строй запазил
значението си до зараждането на харм. Тогава се появила необходимост от по-нов
строй, при който консонантните хармонически интервали звучат достатъчно
стройно.

 

 В средата на 16в.. италианския теоритик Джосефо Церлино стараейки се да
докаже възможностите на голяма терца като консонанс, обосновал нов строй
наречен ‘чист’ /от акустически чисти терци/ или ‘натурален’. В пределите на
чистата квинта се построява ‘г. 3’, която акуст.. съответства на голяма терца от


обертоновата скала. Натуралният строй бил опит да се преодолеят затрудненията
на Питагоровия стил, като бил мелодичесн с новото хармонично мислене. Той
изиграл важна роля за развитие на европейската многогласна музика и дал
възможност за развитието на октавовите мажоро-минорни ладове.

 Недостатъци: той показал несъвпадение на акустическите свойства на някои
едноименни интервали и тризвучия на различни степени /това довело напр.. до
рязкото дисонантно звучене на тризвучието на 2-а степен/. В началото на 17в.. в
живата музика най-напред при лютнивите, а по-късно и при клавишните се
формирал равномерно-темперирания строй. Той е обоснован теор.. от Андреас
Бергмайстер – немски органист и Найнхард. При този строй се изгладили
противоречията съществуващи от Питагорийския и натурален строй и се разрешил
проблема с енхармонизма. Това дало възможност да се отъждествят звуци с
различно наименование, но изразвняването им по височина при инструментите с
фиксиран звукоред. *Темперираният строй е строй, при който чистата октава се
разделя на 12 равни полутона*. Този строй се установил в муз.. практика в 18в.,
когато Бах написва прелюдии и фуги /първи и втори том/ за добре темп.. пиано.
Първият том в 1722г., вторият през 1744г. Темперираният строй примирил
мелодичното и харм.. начало в муз. Еднаквите интервали на различните степени
звучали еднакво и достатъчно стройно, както мелодично така и хармонично. Този
строй дал неограничени възможности за модулации и транспониране.

 Недостатъци: всички интервали освен ч. 8 загубили от своята ладово-
функционална характеристика и частично се притъпили тежненията на
неустойчивите тонове. При темп.. строй най-малката разлика м/у височината на два
2 т.. се нарична полутон, а два полутона образуват един цял тон. Цял тон и полутон
включени м/у две съседни различни степени се наричат диатонични. Цял тон и
полутон включени м/у разновидностите на една и съща степен се наричат
хроматични.

 Всяка степен има 5 разновидности: до, до#, до ##, до бемол, до двоен бемол.

М/у тези разновидности се образуват четири хроматични полутона: до – до#; до# -
до ##; до – до бемол; до бемол – до двоен бемол.... и три хроматични ЦЕЛИ тона:
до – до##; до – до двоен бемол; до бемол – до#.

 *Енхармонични тонове са тези, които се пишат и изговарят различно, а звучат
еднакво при темп.. строй извън лада.*

 

 

 

 

 

 

 

3. Записване на тоновите трайности

 

 За да запишем тоновите трайности на едно муз. произведение си служим с
различни нотни стойности и темпо. Нотните стойности са получени от основното
деление на цялата нота /деление, при което всяка нотна стойност се дели на две
двойно по-кратки/. Различните нотни стойности се получават от доп.. знаци към


двете основни форми на нотата – половина и четвъртина. Доп.. знаци са отвесна
черта, камшиче, знаменце /винаги вдясно от чертата/ и ребро. До 13 в. При
многогл.. ритъмът е свързан с едновременното изпяване на всяка сричка от текста
от всички гласове. Когато гласовете започнат да пеят различен текст или еднакъв,
но изместен по време /канон/, се появява необходимостта точно да се фиксират
тоновите трайности. В старинния нотопис най-дългата нотна стойност е максима =
8 цели съвременни ноти; лонга = 4 цели съвременни ноти; брева/ис/ = 2 съвр.. цели
ноти; семибревис = една цяла нота; минима = една половина; семиминима = една
четвъртина; фуса = осмина; семифуса = шестнадесетина.

 *Тоновата трайност е абсолютното времетраене, през което даден тон звучи, а
нотната стойност отразява относителното времетраене на тона, или ни показва
съотношението по времетраене м/у двата тона.*

 За да запишем абсолютното времетр.. на тона са необходими: нотна стойност;
темпо; метрономно указание.

 

 1. паузи /наричаме временното прекъсване на муз./. Те са толкова вида, колкото и
нотните стойности. Означават се с определени знаци.

 2. начини за удължаване на нотните стойности – за да разширим възможностите за
записване на разнообразния ритъм на муз.. си служим със следните начини на
удължаване:

 

 а) лигатура – дъга, която свързва 2 еднакви по височина тона и сумира тяхното
времетраене. Тя се поставя от към главата на нотата, но при многоглас при първи
глас е нагоре, а при втори надолу. Тя е единствения начин, чрез който се сумират
нотни стойности през тактова черта. Освен това се сумират нотните стойности и в
неравноделните размери.

 

 Всяка нотна стойност, получена по пътя на основното деление се нарича
двуделна. Всяка такава може да се превърне в триделна, ако и се постави точка от
дясната страна. Една точка удължава с половината от времетраенето на нотната
стойност. Две точки – втората удължава с половината от времетраенето на първата.
Паузите могат да се точкуват също.

 

 3. Фермата – корона... тя е знак, който се поставя над нотата или паузата и
удължава произволно нейното времетраене според художествения вкус на
изпълнителя.

 

 

 

4. Знаци за съкращение на нотното писмо. Особено деление на нотните стойности.

 

 

1. Съкратените начини за записване се използват при повтарящи се тонова група,
тактове и дялове от муз.. произведение.

Съкращение при повтарящи се откази:

 


 а) когато частта се повтаря буквално, тя се обгражда със знак за повторение.

 б) когато частта се повтаря с различен край – чрез прима и секунда волта.

 в) повторение от началото – Da capo (D.C.)

 г) DC al Fine – до думата Fine

 д) генерална пауза

 

2. Особено деление на нотните стойности

 *Основно деление на нотни стойности е такова деление, при което всяка нотна
стойност се дели на две по-кратки.*

 /пр.. четвъртина = 2 осмини; четвъртина с точка = 3 осмини/

 

 Когато нотната стойност се разделя на повече или по-малко нотни стойности в
зависимост от основното деление се нарича особено деление.

/пр.. четвъртина = триола от осмини; четвъртина с точка = дуола от осмини/.

 

Нотните стойности биват двуделни и триделни. Двуделни са тези, които се делят на
2, а триделни – на 3.

 

а) особено деление на основните нотни стойности:

Двуделните нотни стойности според основното деление се делят на 2, 4, 8, 16.
когато една двуд. нотна ст.. разделим вместо на 2, на 3 се получава фиг. Триола,
която по времетраене = 2 от същия вид.

 Ако вместо на 4 разделим на 5 и 6 се получават фигурите квинтола и секстола,
които по времетраене = 4 от същия вид.

 Ако вместо на 8 разделим на 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 се получават фигурите:
новемола, децимола, ундецимола, дуодецимола, терцдец.., квартд.., квинтд.., които
по времетраене = 8 от същия вид.

 Секстолата по същество се припокрива с двойна триола или раздробена такава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5. Записване на тоновите височини. Линейно-нотна система. Ключове.

 

 

 Най-старият вид на нотнот писмо е буквената нотация, възникнала още в
древногръцкото изкуство. Около 9в. водят началото си първите опити за графично
изображние на относителната височина на тоновете и направлението на
мелодичното движение с особени знаци, наречени ‘невми’. Те показвали не точната
височина на тона, а движението на мелодията нагоре и надолу. Невменото писмо се
използвало във вокалната музика. В края на 10 в. във френския манастир Курби


била въведена червена хоризонтална линия, пресичаща невмите. Нейното
звуковисочинно значение не било постоянно, но постепенно на нея се установил
звук ‘фа’ от малка окт. гр. По-късносе прибавила една жълта линия, която
означавала ‘до’ от първа окт. гр.. Така се появява линейната система, чийто брой на
линиите бил неограничен. Истинска революция в нотописа прави Гвидо д’Арецо –
11 в., който въвежда система от 4 линии и става възможно записването на точните
височини. 5-та линия се появява през 14 в. Цветните линии отпадат, като на тяхно
място се появяват днешните ключове. Те отделят 5 линии, а мястото на ключа в/у
една от 5-те линии фиксира мястото на тона в/у петолинието. Съвременната
линейно нотна система се оформя 16-17 в. Тя се състои от петолиние, което има 5
линии и 4 междулиния, които се четат от долу нагоре. На него се пишат ноти,
чиято заоблена форма се появява през 15 в. *Нотата е писмен белег на звука.*
Нотите имат 2 форми. Запълнена и празна елипса. Тоновите височни се означавт,
като нотите се поставят на петолинието. За записване на точните тон. вис. Е
необходимо още: допълнителни линии /5 над и 5 под петолинието/; знак за
откавово пренасяне; ключ; хроматични знаци и акулада.

 Абсолютната височина на тоновете при нотното писмо може да бъде определено
само ако бъде фиксирано мястото на една нота, спрямо която се установяват
имената на всички останали. *Нотен ключ е знак, който определеня мястото и окт.
гр. На даден тон и оттам на всички останали.* Различните диапазони на певческите
гласове и инструменти обхващащи различни раздели от звукореда, довели до
необходимост от различни ключове. В периода м/у 14 и 16 в., когато бурно се
развивала вокалната музика, господствали ‘до’ ключовете. Тези ключове
премествали тонът ‘до’ от една линия на друга и давали възможност да се съчетае
диапазона на различните певчески гласове с най-удобния за тях регистър. Без да
излизат от рамките на петолинието, според изискванията на тогавашния нотопис.

*Ключът ‘до’ определя мястото на тона ‘до’ от първа окт. гр.*

 Първа линия – сопранов.

 Втора линия – мецосопранов.

 Трета линия – алтов.

 Четвърта линия – теноров.

 Пета линия – баритонов.

 

 Теноровият ключ дълго се е използвал във вокалната музика, тъй като
записването на теноровата партия със съвременните ключове изисквало употребата
на много доп. линии. Едва в 1900г. Той се заменя със ‘сол’ ключ, като партията на
тенора се изпълнява октава долу. От ‘до’ ключ са останали:

 а) алтов ключ – нотира изцяло партията на виола

 б) теноров – нотира по-високите тонове на виолончело, цуг-тромбон, фагот и най-
високите на контрабас.

 С развитието на инструменталната музика се наложила употреба на другите два
ключа, които давали възможност да се запише разширяващаия се диапазон на муз.
произведения. Това са ‘сол’ ключ, който определя мястото на тонът ‘сол’ от първа
октавова група и ‘фа’ ключ, който определея мястоот на тона ‘фа’ от малка отк. гр.
В началото тези ключове се местили от линия на линия за удобство. Например сол


ключ на първата линия се е наричал старофренски, а на втората – виолинов /който е
и съвременния сол ключ/.

 Фа ключ – на третата линия – баритонов, на четвъртата – басов и на петата –
баспрофундов. От тях е останал само басов.

 В началото на 17 в. все по-голямо значние добиват система от два ключа –
виолинов и басов, които обединяват две петолиния. Това дава възможност да се
обхване целия звукоред използван в муз. изкуство. Тонът ‘до’ от първа окт. гр. се
явява център на звукореда, разположен на въображаема среда линия м/у двете
петолиния. Нотите на баритонов ‘до’ и ‘фа’ ключ се пишат на едно и също място.
Формата на дншените ключове произлиза от латинските букви C, F, G

 

 

 

6. Ритъм, метрум, размер, такт.

 

 

 *Огранизираното движение в музиката, породено от редуването на различни
тонови трайности наричаме ритъм.*

 *Едновременното протичане на два или повече гласа с различен ритъм се нарича
полеритмия.*

 

 Характерни случаи на полеритмия:

 - когато два или повече гласа се движат в стойности, получени чрез деление

- когато се получава ритмичен конфликт –триоли срещу осмини

- комплиментарен ритъм – когато движение в еднакви стойности е разпределено
м/у два и повече гласа – например канон.

 

 *Метрум е периодичната пулсация, породена от редуването а силни и слаби
моменти, наречени метрични времена.*

Ритъмът и метрумът са неразделни изразни средства в музиката и са в най-тясна
връзка по между си. Всеки метрум съдържа ритъм, макар и еднообразен, както и
всеки ритъм съдържа метрум. Основните метрични форми са взаимствани от
поезията. Тази връзка се нарушава при темпо “ Rubato Ad Libitum”, корона и др.

Известна метрична волност се чувства при безмензурните песни, където привидно
ритъмът е независим от метрума. Въпреки това всяка безм. песен може да се
мензурира, като се спазват цезурите и силните и слабите срички в текста.
Метрумът организира ритъма без да го ограничава. Той е израз на вродения в
човека усет за симетрия и съразмерност на формите, а ритъмът е израз на стремежа
към разнообразие. Тясната връзка на метрума и ритъма намират отражение в
термина ‘метро-ритъм’, който напълно отразява временната организация на
музиката. Метро-ритъмът е основно изразно средство. Според броя на метр..
времена, метрумите биват двувременни, тривременни и други.

 *Метруми, които имат едно силно време и едно или две слаби се наричат прости.*

 Метруми, получени от логическото сливане в едно цяло на два или повече прости
метрума се наричат сложни. Сл.. м.. имат едно силно време и едно или няколкото


относително силни времна, които представляват силните времена на простите
метруми в състава на сложния.

 *Метрум с определена нотна стойност за едно метрично време е размер.* Той се
изразява с числена дроб, на която числителя показва броя на времената в такта, а
знаменателя нотната стойност за едно време. Като числен израз на метрума
размерът също може да бъде прост или сложен. Сложните размери съставени от
еднакви прости се наричат равноделни. Сл.. размери, съставени от различни прости
размери се наричат неравноделни. Тези размери се срещат както в нар.. музика,
така и в проф.. музика.

 

 В българската музика се срещат размери, които се изпълняват толкова бързо /над
180 пулсации в мин), че не е възможно отброяването на метр.. вр., а се отброяват
простите размери в състава на сложния. Напримве неравноделен 9/8 вместо на 9 се
брои на 4 /защото 9/8 се състои от 4 прости размера/. Голямото разнообразие на
размери в народните песни и танци се обуслява не само от броя и вида на простите
размери в състава на сложния, но и от взаимното им разположение, т.е. промяната
на местата на дългите им дялове. В нар.. и проф.. творчество се срещат голям брой
неравн.. размери. Изброяват се най-често срещаните неравн.. разм.. и техните
видове. Срещат се произведения, в които метричната пулсация се оформя от
последователната смяна на различни пр.. и сл.. размери с метрична
самостоятелност. Такива размери се наричат променливи. Те биват периодично
повтарящи се, когато редуването на размери следва определена последователност.
Тези размери се поставят един до друг в арматурата.

 Непериодично повтарящи се – тогава смяната на размера става в произволен ред.
Тогава те не се пишат в арматурата, а пред всяка смяна.

 

 *Такт – час от муз. произведение, която започва на силно време и завършва през
следващото силно време.* Тактовете се делят един от друг с тактова черта. Тя
показва силното метрично време, което се явява след тактовата черта.

 

 *Ауфтакт/пред такт/ - част от муз.. произведение, което започва на слаб или
относително силен метричен момент и завършва през следващия силен метричен
момент*. Когато едно музикално произведение започва с ауфтакт, последния такт
допълва липсващите времена в ауфтакта.

 

 Акцент – отделянето на даден тон, посредством най-голяма сила или по-голяма
продължителност спрямо заобикалящите го такива. Чрез него се определя метрума.

 

 Средни тоналности са тези, които имат общи тонове помежду си. Най-средни са
паралелните тоналности и тези в доминантово съотношение.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7. Синкоп

 

 

 *Явление, при което силното време се премества на предидущото слабо, при което
се получава встъпване на слаб метричен момент, който е продължил да звуи и през
следващия силен метричен момент.*

 Видове:

 а) симетричен – получен от сливането на 2 еднакви нотни стойности,
представляващи времена или части от времена чрез легатура или по-дълга нотна
стойност.

 б) несимтеричен – получен от сливането на различни нотни стойности.

 в) маджарски – сливане на много кратка нотна стойност с по-дълга.

 г) прекъснат – синкоп, при който третата част е слята с дългата втора част или
същата е заменена с пауза.

 д) единичен – явява се изолирано /един път/ в такта.

 е) разширен – когато се явява в рамките на един цял такт.

 Според броя на времената синкопите биват: едновременен, двувременен, три... и
т.н.

 Синкопоподобно явлени – когато след слабата нотна стойност или н.. ст.. на слаб
метричен момент следва пауза на силен метричен момент.

 

 

 

 

 


 

8. Лад, гама, тоналност.

 

 

 Тоновете в мелодията не звучат сами за себе си, а образуват система от връзки
помежду си. Някои от тоновете проявяват характер на завършност, спокоствие и за
това се наричат устойчиви. Те притеглят към себе си други, които при
прозвучаването си проявяват стремеж към отвеждане нагоре или надолу и се
наричат неустойчиви. И устойчивите и неустойчивите проявяват обща
устременост, чиято притегателна сила е най-голяма. *Лад е система от
взаимоотношения м/у устойчиви и неустойчиви тонове, обединени около един
тонален център, наречен тоника.*

 *Лад съставен от 7 степени, които могат да бъдат подредени на интервал ч. 5 и се
състои от пет г. 2 и две м. 2 се нарича диатоничен.*

 Съвременната музикална практика се опира на два лада – мажорен и минорен.
Лад, чиито устойчиви степени образуват мажорни тризвучия и м/у първа и трета
степен има г. 3 се нарича мажорен. Лад, чиито устойчиви степени имат минорно
тризвучие и м/у първа и трета степен има м. 3 се нарича минорен.

 Ладът се изявява чрез гама, чрез акорди и най-слабо чрез мелодия.

 

І. Характеристика на степените на лада.

 

 Най-устойчива е първа степен и се нарича тоника. По степен на устойчивост
следват трета и пета, която е най-слабо устойчива. Устойчивостта на първа, трета и
пета степени се усеща, когато звучат заедно или са хармонична съставка на Т5
/тонически квинтакорд/. В едногласната мелодия устойчивостта им е относителна.
Всяка неустойчива степен притежава стремеж за придвижване до устойчива.
Силата на устременост зависи от разстоянието до основния тон и от неговата
степен на устойчивост – втора -> първа; четвърта -> трета; шеста -> пета; седма ->
първа.

 

 

ІІ. Наименование на степените на лада:

 Първа -> тоника

 Втора -> низходящ чувствителен тон

 Трета -> медианта /М/ - среда

 Четвърта -> субдоминанта /долна господстваща/

 Пета -> доминанта /господстваща/

 Шеста -> долна медианта /W/

 Седма -> възходящ чувствителен тон

 

 

 *Постепенното подреждане на тоновете на лада нагоре и надолу от тоника до
тоника наричаме гама.

 Лад с определена височина на тониката се нарича тоналност*


 Ладът като музикално явление не може да съществува вън от определена
тоналност, както и тоналността вън от определен ладова система, т.е. лад и
тоналност са взаимосвързани, а гамата ги обединява и пояснява. Тя е схема на
тоналността. Тя се представя чрез своя звукоред – гамата.

 *Мажорна тоналност е тази, която има полутонове между трета -> четвърта и
седма – първа. Минорна гама е тази, която има полутонове м/у втора -> трета и
пета -> шеста.*

 Основната мажорна тоналност е до мажор, а основната минорна е ла минор.
Мажорни или минорни тон.. можем да построим от всяка основна или производна
степен на звукореда, като спазваме съотношението м/у степените на dur и moll
тоналност и като използваме съответните хроматични знаци. В муз.. практика
тоналностите са подредени в два кръга, като разликата в броя на знаците е един.
*Квинтов кръг на тоналностите е такова подреждане на диезните мажорни и
минорни тоналности, при което всяка отстои на ч. 5 нагоре и носи един диез в
повече.* Тоналността с 12 диеза представлява енхармонично повтрорение на
първата /до мажор/ или ла минор. *Квартов кръг на тоналностите е такова
подреждане на бемолните dur и moll тоналности, при което всяка отстои на ч. 4
нагоре и нови един бемол в повече.* Кръгът също се затваря на 12 бемола.
Тоналности с повече от 12 знака не съществуват практически.

 

 Паралелни тоналности – имат различен лад, едната е dur, а другата moll. Имат
еднакъв тонов състав и знаци. Тониката на едната отстои от тази на другата на м. 3.

 

 Едноименни тоналности – имат различен лад, различен тонов състав и знаци, но
еднакви тоники. Обикновено разликата в знаците е 3 броя, ако едноименните тон..
са от един тип знаци.

 

 Енхармонични тоналности са тези, които се пшат и изговарят различно, а звучат
еднакво при темпериран строй. Всяка тоналност има по една енхармонична. Само
до мажор и ла минор имат по две – до мажор = си диез и ре двоен бемол мажор; ла
минор = сол двоен диез и си двоен бемол минор.

 При всички двойки енхарм.. тон.. едната е диезна, а другата е бемолна. Сборът на
знаците е 12. Само на енхарм.. тон.. на до мажор и ла минор сборът на знаците е 24.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

9. Разновидности на dur и moll


 

 

 

 Ладотоналностите се развивали при непрекъснато взаимоотношения и тесни
връзки. Така се засилил стремежът към отвеждане към съседни степени, а също се
увеличил броя на полутоновете в звукореда.

 

І. Разновидности на dur

а) натурален – има п/утонове м/у трета -> четвърта; седма -> първа.

 

б) хармоничен -> острото тежнение на шеста степен в минор било пренесено в
мажор и така субдоминантовото тризвучие получило минорна украска и звучала
по-характерно. Има 3 полутона – трета -> четвърта; пета -> шеста понижена; седма
-> първа.. и един хроматичен интервал – ув. 2 между шеста понижена -> седма,
наречен хиатос .

 

в) мелодичен вид – за преодоляване на разкъсването на тоновата последователност
при мелодичното движение в горния тетрахорд, освен шеста понижена в мелодичен
вид се понижава и седма степен, както в едноименния минор.

 

 

ІІ. Разновидности на moll

a) натурален – има п/утонове м/у втора -> трета; пета -> шеста степени и липса на
чувствителен тон /той е само тази седма степен, която се намира на полутон от
първа/.

 

 б) хармоничен вид – липсата на чувствителен тон и странната звучност на D5
довело до повишение на седма степен. Видът има 3 полутона – втора -> трета; пета
-> шеста понижена; седма повишена -> първа и хиатос м/у шеста и седма
повишена.

 

 в) мелодичен – получава шеста повишена и седма повишена и съвпада с горния
тетрахорд на dur

 

 

 ІІІ. Бихармонични видове на dur и moll

 

 Наричат се още двойно хармонични или цигански / ориенталски.
Двойнохармонични, защото се състои от два хармонични тетрахорда /тетрахорд с
ув. 2 в състава си се нарича хармоничен/. Бихармоничните видове се наричат още и
екзотични.

 Бихармоничен dur - втора и шеста понижени и хиатоси и полутонове между втора
понижена -> трета; трета -> четвърта; пета –> шеста понижена и седма повишена ->
първа.


 Бихармоничен moll -> четвърта повишена и седма повишена и полутонове м/у
втора -> трета; четвърта повишена -> пета; пета -> шеста понижена; седма
повишена -> първа.

 Наличието на два тетрахорда с ув. 2 придава особена звучност на лада, типична за
източните и южни народи. Най-често характера на лада се усеща по хиатоса в
първия тетрахорд.

 

 

 

 

 

 

 

 

10. Диатоника

 

 Ладове, съставени от 7 степени, които могат да се подредят на ч. 5 са диатонични.

 Гами, степени, интервалите и акордите на степените на диатоничните ладове се
наричат диатонични. Тези ладове се състоят от 5 големи и 2 малки секунди. От
мястото на п/утоновете м/у степените на един лад се определя и неговото
своеобразие. Освен това всеки тон представлява сам за себе си самостоятелна
степен, т.е. носи определена функция. Така че горното определение за диат.. ладове
изхожда от интервалите, но не трябва да пропускаме функционалността, която
носят тоновете, отчитайки тяхната роля като степен на звукореда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11. Интервали

 

 Съотношението между 2 тона на височина се нарича интервал.

 Двата тона на интервала могат да бъдат изпълнение последователно или
едновременно. Интервали, чиито тонове се изпълняват последователно са
мелодични. Интервали, чиито тонове се изпълняват едновременно са хармонични.

 Те влизат в състава на акордите като конструктивни елементи. Ниският тон от
който строим интервалите се нарича основен, а високия страничен или върхов. По
същия начин е и при хармоничните интервали. Когато инт.. се строи от горе надолу
основен тон е високият. Броят на степените включени в интервала определя
неговото степенно съдържание или количествена величина. Инт.. се означават с
арабски цифри, съответстващи на броя на степените.

 Примата в строг смисъл не съдържа разлика между височината на двата тона, но
при изменението и обръщението на интервала тя добива тоново съдържание и в
муз.. теория се възприема за интервал. Интервалите от прима до октава се наричат
прости, а тези които обхващат повече се наричат сложни или съставни. Два
интервала с еднаква степенна величина могат да съдържат различен брой тонове и
полутонове, т.е. може да са с еднаква количествена величина, но да имат различно
тоново съдържание и различно звучене. Тоновото съдържание или качествената
величина на интервала се определя от броя на включените цели тонове и
полутонове. Според това интервалите биват: чисти; големи; малки; увеличени;
умалени; двойно ув.. и дв.. ум.. Чистите интервали получили названието си още
преди установяването на равномерно темп.. строй, защото в съществуващите до
тогава строеве те акустически съответствали на прима, кварта, 5, 8 в обертоновата
скала. В настоящо време във връзка със строя, този термин е запазил значението си
само за интервал прима и октава. Тритонусът заема особено място сред ув.. и ум..
интервали. Ум. 5 и ув. 4 имат различна количествена величина, но качествената
величина при темпериран строй е еднаква. Всеки от тях съдържа по 3 цели тона.
Тритонусът, който дели ч. 8 не дава равни половини.

 

 Качествената величина на сложните интервали се определя от тази на простите, в
състава на сложния. Изменяне на интервалите наричаме промяната на тоновото


съдържание, при запазен степенен обем. Това става като стесним или разширим
интервала с един или два хроматични полутона.

 а) като повишим или понижим страничния тон

 б) като повишим или понижим основния тон

 в) като повишим и понижим едновременно и двата

 По същия начин се изменят и съставните интервали. Изменението води до
изменение само на качествената величина.

 Умалена прима няма, защото от 0 тоново съдържание, при изменението на
примата се получава половин или един тон.

 

 Обръщение на интервалите

 ..е действие, при което основния тон става страничен, а страничния основен. При
простите интервали до ч.8 то се извършва чрез:

 а) прехвърляне на основния тон ч.8 наоре

 б) прехвърляне на страничния тон ч.8 надолу

 При обръщение на простите интервали се получава промяна както в кол.. така и в
кач.. величина. Сборът от степените на основния интервал и на обръщението му =
9. Например 2=7 /секунда в септима, защото 2+7=9/.

 При промяната на качествената величина чистите интервали остават чисти,
големите стават малки, малките – големи, увеличените – умалени и т.н.

 При сложните инт.. обръщението се извършва:

 а) чрез прехвърляне на осн.. тон две октави нагоре

 б) чрез прехвърляне на страничния тон две октави надолу

 в) като осн.. тон се прехвърли една октава нагоре, а страничния една октава
надолу /едновременно/.

 При обръщението на сложни интервали се получават прости.

 

 

 

 

 

 

12. Акорди. Видове тризвучия и четиризвучия и техните обръщения.

 

 

 Едновременното съчетание на няколко звука образуват ‘съзвучие’. То може да
възникне като резултат от съединяването на няколко мелодични линии
(предкласиката). В този случай вертикалния състав на тризвучието се явява
резултат от хоризонталното движение на отделните гласове и може да няма
самостоятелно конструктивно значение. Съзвучие може да се получи и като
самостоятелен вертикален комплекс получил в музиката названието ‘акорд’.
*Акорд е съзвучие най-малко от 3 тона, които са или могат да бъдат подредение на
интервал терца.* В музикалната практика, а в последствие и муз.. теория
определили терцовия принцип на построяване на акордите като най-стабилната
форма дълго време господстваща в музиката и имаща своите обяснения в строежа
на обертоновата скала. *Тризвучие наричаме акорд от 3 тона, които са ил имогат да


бъдат подредени на интервал терца.*. Тоновете съставящи тризвучието имат свои
наименования, които не се изменят при каквото и да било разместване на тоновете.
Тонът в/у който останалите се подреждат на терца се нарича основен. Тонът
отстоящ на терца от основния се нарича терцов, а на квинта – квинтов. Акорд с
основен тон в баса е основния вид на акорда и се нарича квинтакорд. КОгато в баса
липсва основния тон, акорда е в обръщение. Когато в баса лежи терцовия тон,
акорда е в първо обръщение и се нарича секстакорд. Когато в баса лежи квинтовия
тон е във второ обръщение и се нарича квартсекстакорд. Тризвучието има две
положения:

 а) хармонично, което зависи от тона който лежи в баса.

 б) мелодическо – зависи от тона, който лежи в най-високия глас.

 Акорда има 3 разположения:

 а) тясно – когато м/у двойките гласове не може да се вмъкне тон от състава на
акорда.

 б) широко – когато м/у двойките гласове може да се вмъкне тон от състава на
акорда.

 в) смесено – когато м/у едната двойка може да влезе тон от състава на акорда, а
м/у другата не може.

 

 Акорд съставен от 3 тона подредени на интервал терца е тризвучие, от 4 тона –
четиризвучие /септакорд/, 5 тона – петзвучие /нонакорд/.

 Видът на тризвучието се определя от големината на терцата и квината в състава
му. Те биват dur, moll, ув., ум. Тризвучие съставено от две различни по големина
терци се нарича консонантно, а съставено от две еднакви терци – дисонантно.

 

 

 *Четиризвучие или септакорд наричаме акорд от 4 тона, които са или могат да
бъдат подредени на интервал терца.* Тоновете на септакорда се наричат – основен,
терцов, квинтов и септимов. Всичко, което се отнася за положението и
разположението на акордите важи и за септакордите.

 Акордът в основно хармонично положение се нарича септакорд и има 3
обръщения:

 а) когато в баса лежи терцовия тон е в първо обръщение – квинтсекстакорд.

 б) когато в баса е квинтовия тон = второ обръщение – терцквартакорд.

 в) когато в баса е септимовия тон = трето обръщение – секундакорд.

 

 Големината на септакорда зависи от големината на тризвучието и септимата в
състава на четиризвучието. Според големината на тризвучието и септимата
различаваме 7 вида септакорди:

 

 2. мажоромалък – dur 5; м.7

3. миноромалък – moll 5; м.7

4. минороголям /безименен/ - moll 5; г.7

5. полуувеличен – ув.5; м.7

6. полуумален – ум.5; м.7

7. умален – ум.5; ум.7


 

 

 

 

 

13. Темпо. Видове темпа и отклонения.

 

 

 *Темпо в широк смисъл на думата е

Пише се ,, хиатУс``, а не ,,хиатОс``!!!

Hello
I would like to tell you about the music genre <b>HardStyle</b>.
With it you can find on the site <a href=http://defqon.ru/>HardStyle</a>, just visit <a href=http://forum.defqon.ru/>Hardstyle Forum</a>. With best wishes. :-)