Теория :: Лад, Гама, Тоналност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.12.2009 00:55 - Лад, Гама, Тоналност

Автор: djsuly Категория: Музика

Прочетен: 36937 Коментари: 28 Гласове:

Лад, Гама, Тоналност

Лад – система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на
което някои от тоновете са придобили значение на устойчиви, а други на неустойчиви.

Мажорен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие.

Миновен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие.

Диатоничен лад – лад, съставен от седем тона, които могат да бъдат подредени на
чисти квинти.

Тоника – най-устойчивият от трите устойчиви тона.

Ладът може да прозвучи цялостно по следните начини:

- чрез мелодия, съдържаща всички тонове на лада;

- чрез трите главни тризвучия (T, S, D);

- чрез гамата на лада;

Гама – тонове, подредени постепенно по височина във възходяща и низходяща посока
от тоника до тоника.

Разновидности на мажора

Натурален мажор – мажорен лад, при който между III-IV и VII-I има полутонове, а
между останалите степени цели тонове.

Хармоничен мажор – с цел да се получи по-характерно звучене на субдоминантовия
акорд се понижава VI степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус)
между VI и VII степен.

Мелодичен мажор – хиатусът, получен при храмоничния вид на мажора, е бил смятан
за не мелодичен и трудно изпълним интервал за пеене, затова, чрез понижаване и на VII
степен се избягва хиатусът и по този начин ладът става по-мелодичен. При мелодичния
мажор се получава характерна голяма секудна между VII и VIII степен.

Бихармоничен мажор – в сравнение с натуралния вид тази разновидност на мажора е с
понижена II и VI степен.

Разновидности на минора

Натурален минор - минорен лад, при който между II-III и V-VI има полутонове, а
между останалите степени цели тонове.

Хармоничен минор - с цел да се получи по-характерно звучене на доминантовия акорд
се повишава VII степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между
VI и VII степен.

Мелодичен минор – отнова за да се избегне немелодичния хиатус се е наложило
повишаване и на VI степен от лада.

Бихармоничен минор - в сравнение с натуралния вид, тази разновидност на минора е с
повишена IV и VII степен.

Тоналност – положението на лада по височина.

До-мажор се нарича основна мажорна тоналност. Мажорните тоналности се подреждат
по следните два начина:

- по квинтов кръг – това е редът на диезните тоналности, при който всяка
следваща тоналност лежи на чиста квинта над предходната и има един диез
повече от нея. Наречен е кръг, защото последната тоналност (тази с 12 диеза) се
явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).

- По квартов кръг – това е редът на бемолните тоналности, при който всяка
следваща тоналност лежи на чиста кварта над предходната и има един бемол
повече от нея. И тук последната тоналност, тази с 12 бемола, се явява
енхармоническо повторение на първата (До-мажор).

Енхармонични тоналности – тоналности, които са записани по различен начин, а
звучат еднакво.

Паралелни тоналности – Мажорни и минорни тоналност с еднаква арматура.
Тониките на всеки две паралени тоналности отстоят една от друга на интервал малка
терца, като при това тониката на мажорната тоналност лежи над тониката на
минорната.

Едноименни тоналности – Мажорни и минорни тоналности с еднаква тоника.

Стари ладове

В края на Средновековието са се оформили общо 6 основни лада. Три от тях са с
мажорен характер – йонийски, лидийски и миксолидийски. Останалите три лада, с
минорен характер – дорийски, фригийски и еолийски.

Йонийски лад - съвпада напълно с натуралния мажор.

Лидийски лад – различава се от натуралния мажор по повишена IV степен, която
образува с I степен увеличена кварта, която е характерният интервал за лидийския
лад.

Миксолидийски лад – различава се от натуралния вид на мажора по понижената си
VII степен, която образува с I степен интервал малка септима, която е и характерният
му интервал.

Еолийски лад – препокрива напълно натуралния минор.

Дорийски лад – различава се от натуралния вид на минора по повишената си VI
степен, която образува с I етепен характерния му интервал голяма секста.

Фригийски лад – получава се, като на натуралния минор понижим II степен.
Характерния интервал е малка секунда.

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Лесен начин да се изчистим от паразитите...
«Турския поток» дава истинска енергийна ...
... най-боли ...

Следващ постинг

Предишен постинг

История на джаза

Теория на музиката

Коментари

1. анонимен - emusytymn
29.07.2011 20:54

http://owdijfvcnid.com - efdnlwiernf CegeLamssaice <a href=http://efdincaa.com>dkyubwvfcn</a> gaicuouck http://lirwjcnncvuier.com ReelayItava